Дом Медива Парк – когато в собствения ти дом е дошла тишината

Юлия Пискулийска

Всеки човек управлява енергията си, воден от някаква цел, запленен от някаква идея, въвлечен във водовъртежа на всекидневното – да отговори на някакъв проблем, да стигне до някакво решение. И идва ден, когато всичко това остава зад гърба му. Децата са пораснали, вратата на работното място е затворена за последен път, няма ги срещите, няма го точния час, кръгът изглежда затворен.

Но животът продължава. И човек проглежда за малките неща, които носят радост, които често са отминавани и пренебрегвани… Забелязва тишината в парка, дивото цвете, прораснало сред каменната настилка на града, залезите, изгревите …и думите. Една кратка и малка дума, която изпълва със смисъл деня.

Думата ДОМ. Когато в собствения ти дом е дошла тишината, когато мълчанието натежава още от ранно утро, когато приятелите са някъде другаде, а децата… децата са в някаква далечна страна, ти изпитваш копнежа отново да усетиш уют, топлина, да чуеш дума.

В ДОМ МЕДИВА може да бъде намерено всичко това. Един парк, който виждаш от прозореца и в който можеш да имаш своите разходки. Уют – във всичките му измерения – хора, които ти носят усещането за близост, общуването, обгърнато със спокойствие и усмивка, вкусна храна, медицинска грижа… И очакването, което си виждал като изгубено – очакването да разговаряш, да се радваш на пролетната резеда или първите прелитащи снежинки…или утринната песен на птиците. Да я чуеш, спрял под някое от дърветата в парка.

Ето го усещането – жив си и някой ти казва „добро утро“.

Юлия Пискулийска
виден български журналист, писател и поет

Споделете тази новина:

Меню