Представата за домовете за възрастни хора в България често е обременена от предразсъдъци, страхове, остарели схващания и чувство за вина. Думата „старчески дом“ все още се асоциира със самота, болест, изоставяне, загуба на достойнство и контрол над собствения живот. Разбира се и това има своите основания, но реалността в повечето от съвременните старчески домове е много различна.
Заслужава си да се запитаме – дали общественото мнение винаги е морален ориентир, или всъщност понякога е пречка при вземането на решения?
Чувството ни за отговорност и дълг безспорно ни помага да останем човечни в емоционално сложни и житейски трудни ситуации. Но не винаги общественото мнение е добър съветник за семействата, които се грижат за своите болни или възрастни близки.
В тази статия ще разгледаме някои от най-често срещаните митове, които правят вземането на решения по-трудно.
Мит № 1 – “Никой не може да се грижи по-добре от близките”.
Разбира се, че това е принципно вярно. Но дали винаги е така? Дали възрастният човек действително ще бъде най-добре обгрижен от близките си? При изключителната ангажираност на ежедневието ни, дали това няма да означава самота, физически рискове, липса на адекватно внимание и чувство за изолация за възрастния човек? Защото нека се съгласим – ако сами се грижим за своя близък, без външна помощ, лавирайки между работни ангажименти, собственото си семейство и личните си нужди – до каква степен бихме осигурили необходимата любяща грижа в домашни условия? Тук дори не говорим за медицинско наблюдение или безопасността на възрастния човек. Ако обаче сме в състояние да направим всичко това в собствения му дом – това е прекрасно и достойно за уважение.
Мит № 2 – “Какво ще кажат хората”?
Един от основните фактори, които задържат семействата да потърсят професионална грижа за възрастен близък, е натискът на общественото мнение. То често нагнетява вина и пречупва обективната преценка на близките. Вместо да се мисли кое е най-доброто за възрастния човек, се мисли как да се избегнат осъдителните погледи и коментарите.
Истината е много по-сложна и комплексна. На пръв поглед обществото защитава ценности като семейна обвързаност и дълг – което е правилно. Но понякога то не разбира реалността, в която се намират семействата, а именно:
- Възрастният човек има нужда от 24-часова грижа, която не всеки може да осигури;
- Медицинските нужди са сложни – дименция, инсулт, диабет, неподвижност;
- Много от близките нямат възможност да се справят с това ежедневно, защото в много случаи това означава да напуснат работата си или да пренебрегнат напълно семействата си.
В тези случаи домът за стари хора не е бягство, а решение – често единственото, което осигурява безопасност, добри условия за живот и достойни старини на възрастните хора.
Мит № 3 „Да изпратиш родител в дом е изоставяне“.
Професионалната грижа не заменя семейната обич. Това изобщо не е целта й. Тя е подкрепа за близките и сигурност и безопасност за възрастния човек. Истинската грижа се измерва в качество на живот, а не в това къде живее човекът. Всъщност, ако обичаш някого истински правиш за него най-доброто. Най-неуместният метод за вземане на решение е емоционалният, воден от чувство за вина и мнението на хора, които не са били в подобна ситуация. Водещите фактори трябва да бъдат обективното здравословно състояние на човека и неговите нужди – физически, ментални, социални, както и възможните алтернативи. Да избереш професионална грижа е отговорност и акт на загриженост, не на бягство от отговорност.
Мит № 4 – В старческите домове хората са самотни
Съвременните домове за стари хора предлагат пълноценен социален живот – културни програми, активности с грижа за менталното здраве и възможности за срещи и комуникация.
Доказано е, че подобни активности подобряват качеството на живот, защото дават усещане за смисъл, предсказуемост и контрол над ежедневието. И обратно – изолацията и самотата, липсата на социална ангажираност и хаотичното ежедневие водят до когнитивен спад и депресивни състояния, които се отразяват и на физическото здраве.
Мит № 5: „Там хората са като в болница”
Да, домовете за възрастни хора осигуряват денонощно медицинско наблюдение. Но модерните домове от резидентен тип създават условия близки до домашните с възможности за персонализиране на жилищните пространства и разнообразни занимания. Това е далеч над болничния стандарт.
Мит № 6: „В домовете всички са тежко болни или с деменция“
Обикновено частните домове за грижа за възрастни са строго профилирани. Все по-често и в България, възрастните хора избират сами такава форма на живот в старостта поради комфорта, сигурността, удобството, социалната среда и медицинското наблюдение.
Мит № 7: „Възрастните ще се чувстват сами сред непознати“
Точно обратното. Социалната среда в домовете насърчава нови приятелства, общуване и споделени интереси с хора на сходна възраст. За много възрастни това е шанс да преоткрият себе си и да излязат от изолацията. Освен това в съвременните домове за стари хора семействата участват в процеса на вземане на решения и имат свободата да посещава близките си винаги, когато пожелаят. За много семейства истинските близки взаимоотношения не само се запазват, но и се развиват, защото са лишени от битовата обремененост. Времето на посещенията е отделено само за общуване. Нищо не може да замести личната връзка и подкрепата на семейството, дори и в най-добрия старчески дом. Посещенията на близки дават усещане за обич и свързаност. Така възрастният човек продължава да бъде част от семейството си. Домът е партньор в грижата, не заместител на семейството.
Мит № 9: „Възрастният човек няма да иска да напусне дома си, това ще го съсипе“
Да, промяната е трудна. Особено, когато възрастните хора са чували само негативни аргументи за тези институции. За тях те са едва ли не място на срам и страх. Все пак, отдавна и в България функционират частни домове за резидентна грижа, които опровергават статуквото и се борят с отрицателната обществена нагласа, противопоставяйки й професионализъм. Много възрастни, след периода на адаптиране, започват да се чувстват по-добре и по-спокойни в новата за тях среда. Защото са обгрижени, имат сигурност, чувстват се социално свързани и част от общност, което създава мотивация и желание за живот.
Мит № 10: „Частните домове са само за богати хора“
Действително таксите в частните домове са по-високи в сравнение с държавните. Това обаче е така, защото услугите, която те предлагат би трябвало да съответстват на качеството и обхвата на грижата. И това може лесно да се провери с посещение на място, преди да се вземе окончателно решение за настаняване.
Много частни домове за възрастни предлагат различни ценови пакети, които дават избор и могат да бъдат значително по-бюджетни. Те са съобразени с вида на настаняването (самостоятелна стая, споделена стая), включените услуги (медицинска грижа, рехабилитация, психотерапия), индивидуалните нужди на възрастния човек, допълнителни дейности и т.н.
Преодоляването на предразсъдъците, свързани с домовете за стари хора е важно – не само заради самите възрастни хора, но и заради нашето отношение към остаряването.
Какво можем да направим като общество?
- Да започнем с промяна на термина, който използваме – старчески домове. Защото до голяма степен нашето отношение към нещата, зависи от начина, по който ги определяме словесно.
- Да излезем от клишетата и да спрем да повтаряме заучени фрази, без лично да сме се убедили в казаното.
- Вместо да избягваме темата, сякаш проблема не съществува – докато не почука на вратата ни, е време да говорим открито за остаряването и грижата за възрастните хора. Защото старостта е неизбежна и идва при всички нас.
